далтонист

Цветни сънища

2009-11-15T23:56:00.000-08:00

Обикновените черно-бели сънища рядко ги помним на сутринта, а дори да е останал спомен, той избледнява и изчезва още преди обяд. Имал съм само 3 от другите, от онези, които се помнят цял живот. Няма да мога да ги опиша като жива картина, но ще опитам да разкажа "сюжета", защото много ми помогнаха да разбера разликата между това да сънуваш и да си буден.

Първият беше със съпругата ми и с Учителя. Трябваше да се изкачим по стълбите в някакъв блок, в който май нямаше друго, освен стълбище. Притеснявахме се за него, стъпалата бяха много, а той нали е възрастен... Подадохме ръце да помогнем. В процеса на изкачването обаче се оказа, че той нас крепи. Ходеше все по-бързо, направо ни дърпаше нагоре. Накрая тичахме по стълбите, а от горните етажи започна да се излива бяла светлина, в която постепенно се изгубихме.

Вторият път беше змията. Млечно бяла, с гладка, лъскава кожа, излъчваше тишина и покой. Гледаше ме от много близо, право в очите. После чух за един стар бял смок, който обитавал тракийски храм-гробница и избягал при откриването му, видях няколко бели змии, един бял питон на морето, но не беше същото.

Третият път бях сам от светлина. Усещах някаква вихрушка или по-скоро водовъртеж под коремната област, но някак си бях като надупчен и светлината изтичаше. Не можех да се събера и да я насоча нагоре.

Последният сън не беше много скоро, явно следващият ще чака да си запуша дупките. Слава богу, поне нямам нужда от съновник.

Цветът на смъртта

2009-10-23T19:08:00.000-07:00

Мисля си за дядо ми. Никога не сме били много близки, животът и разбиранията ни бяха съвсем различни и почти нямахме допирни точки. Дори кръвна връзка нямахме. Но съм усещал признателност най-малкото за това, че ме има и че имам къде да живея. Също и душевна близост - не толкова обич към това, което беше като личност, колкото към онова, което носеше дълбоко в себе си. Вчера го изпратихме. Мир в душата му и светлина в пътя му, който, зная, не свършва в гроба. Кръстът му остана забит в земята да чака да дойде отново да си го вземе. +
Докато го изпращахме усетих самотата, с която беше обгърнат в последните повече от 10 години. Първо жена му, моята баба (мир и на нейната душа, дано отново са заедно), си отиде, после домът му, който беше градил цял живот, даде място на кооперация... Целият му свят се промени и той не знаеше какво да прави. Не можеше да се впише, не се чувстваше полезен, не знаеше накъде да върви и затова най-често стоеше затворен в стаичката си. Така и почина. Дълго, след като беше оставил кръста си. +
Покрай погребението и въобще времето, определено да се простим с него в душите си и да върнем тялото му на земята, изпъкна контрастът между онова, което трябва да бъде свършено, и това, което упълномощените служители правят. Няма да говоря за немарливостта по отношение на помещенията и целия гробищен парк - нещо, което у нас отдавна не прави впечатление на никого. Унизително обаче беше поведението на някои от хората и най-вече на представителя на Светата Църква. Получи си заплащането на ръка, после ми обясни откъде да купя свещи, защото другите не били истински. След което попита дали искаме хор и понеже в помещението беше само той, аз казах, че не искаме записи. Но той с гордост ми обясни, че в Православните храмове, за разлика от Католическите, не се пускали записи. Той щял да пее многогласно, но това не било чак задължително. В таксата опело влиза пеене, но ако си платим за хор, ще пее още по-хубаво... Забравих да спомена, че за нищо не ми издаде документ. +
По-късно, докато предвождахме пътя на ковчега до гроба, на дълго и на широко ми обясни каво трябвало да се прави на 3-тия, 5-тия, 7-мия, 9-тия, 40-тия и т.н. дни и ми даде визитка да му се обадя. Защото някои хора например изпускали да направят водосвет и после, като станело нещо в къщата, като вземел та починел още някой, те тогава се сещали... Страшна реклама. През цялото време докато вървях с кръста на дядо и го слушах, си мислех: Дядо попе, дали някога въобще си правил разлика между театър и свещенодействие? Погребвай, прави си водосветите и кръщенетата докато е време, защото свърши вашата. След поколението на дядо ми няма вече кой да те вика... +
Има една мъдрост, че религиите най-бавно остаряват, но най-дълго стоят стари. По това си приличат църквата и дядо ми - свалиха кръста си дълго преди съвсем да изчезнат. Той обаче не беше лицемер. +

Розовите кули-близнаци

2009-09-17T00:22:00.001-07:00

Тазгодишният 11 септември ме завари с две илюзии по-малко - рухнаха двата ми най-основни и най-големи небостъргача... Дълго бях градил камък по камък с надеждата да се приближа до небето. Излязоха Вавилонски кули. Струваше ми се, че с хората, с които строя, говорим на един език и че даже няма нужда да си говорим, за да се разбираме. Уви... Първият по-голям трус ме свали на земята. Останах сам. Тогава разбрах, че винаги съм бил сам - просто съм живял и съм общувал със собствените си представи за околните. А те май нещо не бяха съгласни и взеха да скачат от прозорците... Затова стълбата ми към небето повече няма да бъде в небостъргач. А за да не залитат и да не падат неподготвените, над входа ще сложа табела: "Само достатъчният на себе си е непобедим".

Image: http://www.b-29s-over-korea.com

От зелено към виолетово вегетарианство

2009-09-09T13:11:00.000-07:00

Хората имат различни съображения да станат вегетарианци - здравословни, диетично-модни, източно-гимнастически, религиозно-морални и пр. Напоследък модерен стана и екологичният мотив за вегетарианството. Отглеждането на животни за храна и облекло е най-големият замърсител на природата, алармират зелените вегетарианци и подсещат начинаещите еколози каква би трябвало да бъде следващата им стъпка ако искат да бъдат честни със себе си. Може ли човек да бъде искрен и последователен еколог, без да е вегетарианец? Be green, go veg!, както се казва.
Обратното обаче съвсем не е задължително - спокойно можем да бъдем вегетарианци и без да сме еколози. Няма нужда и да сме болнави, дебели или суетни, да смятаме, че хората са като животните и животните са като хората и затова трябва да имат права, да ги обичаме и затова да не ги ядем... Тези неща може и да вършат работа като занимания или алиби за пред околните, но едно вегетарианство не би било устойчиво ако няма по-дълбока причина - повикът за чистота на душата, устремена към сливане с духа. Какво значение ще има тогава околната среда или тялото, дето толкова си го пазим? Да не би животните, като не ги убиваме, да ги спасим от умиране? Могат ли екосистемите да просъществуват без смъртта? Тя е естествена и необходима част от живота, както беше казал Йода. Буда пък, когато бил отседнал в едно старо село и дошли да го молят да вдигне селянин от смъртното му ложе, рекъл: Покажете ми една къща, в която не е идвала смъртта, и аз ще го съживя. Христос е още по-директен - Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци, продайте всичко и тръгвайте след Мене. И отива на хълма с кръста, където се срещат душата и духът му. Ама Христос бил вегетарианец - а колко вегетарианци станаха христосовци е редно да се попитаме?
Така че, освен еколозите, и еко-вегетарианците имат още път да ходят (ако искат да бъдат честни със себе си) - от зеления цвят, символизиращ тръгналия и търсещ знание ученик към виолета на интуицията и духовното знание на мъдреца.

Image: FreeDigitalPhotos.net

Цветът на поезията

2009-08-17T14:11:00.000-07:00

Гъските Ин и Ян се срещнаха и с времето от вихърния кръговрат на преливащите им енергии се оформи едно гостоприемно гнездо. Пръкна се малко гъсе, укрепваше и се учеше да лети. Междувременно гъските загубиха интерес. Появи се теч и кръгът взе да заприличва на нещо като яйце-часовник от картина на Дали - колкото повече изтичаше времето, толкова повече миришеше на развалено. Дори благоуханните цветя на балкона им вече не помагаха.
Ако цветята са поети и цветът е словото им, техните половината изсъхнаха. Ето какво нашепваше другата половина:

"Нима душата ми е толкоз бедна,
че днес не може цвят и плод да ти даде.
Или на трона царствен други седна,
та моето дърво безплодно ще умре!
...
Духът ли своето слънце вече не дава,
очите ли в неморно будна страж
издигат праг от световния мираж
Окото да не зри висшата си слава?
...
Но ти прости, макар дете невръстно,
аз Пътя не загубих - жребия си знам
и Огън скрих си от дървото кръстно -
всемирният зидар на бъдния ни храм!"
ВТ, 1972

Всепоглъщащото червено око

2009-08-10T11:23:00.000-07:00

Във езотеричните учения светът на желанията често е наричан със женско име, като например Мая или Ева. Желанието е, което е приземявало човека, изваждало го е вън от себе си, показвайки му нещо цветничко, като например червена ябълка. Как беше в чалга/рап/попа - жени, коли, пари...
Забелязвам, че колкото и храна да поднасям на окото на желанието, то никога не се насища. Дори напротив - иска още и още... Първо ме кара да си купя кола и мирясва за миг, после обаче колата е остаряла и трябва да я сменям с нова. После пък била малка... Не, махам с ръка и се качвам на колело. Да караш колело е наистина чудесно. Но пък какви хубави новички коли има, големи, удобни, екологични...
"Тате, може ли шоколадче? А сладоледче? Само мъничко, само едничко, последно, моля ти се..." Това е синът ми - децата още нямат съображението на мисълта да прикриват желанията си. Пък и нали сега му е времето да се приземи, да се социализира, да се адаптира, да се гмурне в морето на желанията. А татко му, щом вече чува песента на сирените, май е най-добре да послуша хитреца Одисей и да се върже за мачтата на кораба, за да не изгуби посоката.
Дали пък не е дошло време да разширя представата си за вегетарианство?

Шарката на пауна

2009-07-27T02:49:00.000-07:00

Дойде лятото и с него започнаха да прелитат индийски гурута. Все странни птици, с богато оперение като на пауните. С удоволствие демонстрираха шарените си опашки, а опашка от желаещи да ги видят се изви на касите на цирка. Единият от осем години се хранеше само със слънчева светлина, другият беше на на 108 години, но добре запазен, след като цял живот е въртял стволове на дървета и е огъвал арматурно желязо с корем и гърло, третият с дишането си постигаше световен мир и всеобщо щастие... Всички бяха световно признати, с по 5-10 дипломи от всякакви университети, изследвани от НАСА, добре дошли в ООН, с десетки хиляди последователи и пр. Всички изнесоха чудесно риалити шоу с рецепти за качествено ядене и живеене. Хляб и зрелища - за стадото.
В "Откровение", което по същество е провиждане за цялата планетна еволюция, Йоан описва четири животни - първото прилича на лъв, второто прилича на теле, третото на човек, а четвъртото - на орел (не на паун). С други думи е видял човека в бъдещето с вътрешни крила и с поглед отгоре на земята, а не с шарена опашка...

Цветът на музиката

2009-07-22T13:11:00.000-07:00

Навикнали сме да регистрираме музиката като звук, но дълбоко в себе си можем да я пипнем, да я усетим, да я преживеем. В нея могат да бъдат вложени и видени образи и идеи. Разбира се, не в ежедневието на материалния ни свят, където нищо не може да се види, освен сгъстен радио-шум от празни "творения" на празни хора. Едни пълни с празнота пояси, които удържат фокуса на съзнанието на повърхността и приспиват с неангажиращата си монотонност. Но на съмване винаги звучи песента на петела, която в нечий уши е призив за възправяне. Други очи пък отдавна са отворени и се наслаждават на цветовете, дошли с изгрева. Това са децата на Деня. Способността да виждат цветно ги прави свободни от сиво ежедневие и отслабва земното притегляне, за да потърсят душата си и да я освободят.

PS Всяка прилика на лирическия герой с действителни лица естествено е случайна и плод на въображението на автора. Съвсем реална е обаче способността на въпросните лица с творчеството си да подхранват нечие въображение. А като се храни, то расте и се развива - стига да не го тъпчем с джънк-фууд-музика в Кошарите или в МакДоналдс.

Цветът на съня е цвят на смъртта

2009-07-11T09:03:00.000-07:00

Още в най-древни времена хората са знаели за родството между съня и смъртта, в Древна Гърция даже са ги направили братя - Хипнос е малкият брат на Танатос. Като се замислим, наистина много си приличат на външен вид: затворени за земния свят очи, временна смяна на съзнанието, пребиваване в друго поле, начин да презаредим изтощеното си тяло... И двете са свързани със събличане на дрехи и обличане на нови. Дори погребалните обичаи на повечето религии несъзнателно го подчертават, слагайки починалия на легло, с чисти дрехи, с посуди, с жена и т.н. Разбира се, въпросът не е само във външния вид, нито в търсенето на утеха, когато го няма вътрешното убеждение. Скептиците винаги ще казват, че никой не се е върнал да каже какво е - напротив, връщали са се много хора. Един човек даже си беше облякъл наново дрехата и беше казал: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци..." Подминават го, понеже не бил толкова човек, колкото Бог. Един вид дори и да е възкръснал, то не се отнася за нас, понеже е изключение, което само потвърждава правилото. Хубаво приспивно песнопение, няма що. И така продължават да си се самопогребват и самоприспиват взаимно. Дано в редките мигове на мистичен полусън поне някой дочуе другото му слово.
"Да бъдеш буден, когато измамен света заспива;
да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува;
да бъдеш силен, кога невежеството се надсмива
и да простиш, когато враг на твоя бряг гостува;
тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе път надежден ще ходи хорската съдба!"

Лайфстайл фантастика

2009-06-26T21:00:00.000-07:00

Изтече 28-та година от "съшиването" на кожената ми дреха. Костюмчето започна да овехтява, да се поотпуска на места, но продължава да ми служи вярно. Помага ми да се ориентирам и да усещам, да чувствам и обичам, да мисля, да общувам... Костюмите на супергероите бледнеят пред тези функционалност, скафандрите на космонавтите също. Благодарен съм на моите двама шивачи за предоставените възможности, въпреки, че са шили по чужда кройка. Затова съм дваж по-благодарен на дизайнера, че ми е поверил всичко това и дори е предвидил и аз да стана шивач (вече го направих, прекрасно е :-).
Но, да ви призная, не сме съвсем виртуози. И тая шапка, дето са ми я ушили, толкова да ми стяга... Малко се разшири с времето, ама продължава да ме захлупва и да ми пречи да виждам. Ще я махна някой ден. И костюмчето ще го махна, и то ми стяга. Дано следващото, дето ми се падне, да е по- по мярка. И да няма очила, за да вижда хората, а не да гледа костюмите им и да си мисли, че те са хората.
Хм, а не е ли едно и също? Какво друго е човек, освен усещане, чувстване, мислене? Като съблечем тази дреха, човек ли ще остане? Или човекът е дреха на бога, един самоусъвършенстващ се скафандър, който Той е скроил, за да слезе на Земята?!

Аленото цвете

2009-06-22T23:48:00.000-07:00

Днес получих покана да се присъединя към Фейсбук групата Straight People for Gay Rights и се почувствах поканен да защитя правата им. Наближаващият гей парад традиционно предизвика буря от медийни реакции и отново даде повод всеки да си рефрешне доводите за и против. Бързам да кажа, че не съм нито за, нито против. Аз съм за-що - интересуват ме причините за това нещо, за които съм почти сигурен, че нито едните, нито другите си дават сметка. Но не за това ми е мисълта сега.
Вчера по радиото чух една защитничка на правата на хомосексуалистите да твърди, че няма противоречие между техните разбирания и начин на живот и християнската религия - имало много гейове християни. Повод беше протестът на студенти богослови и пр. защитници на православието против гей парада. Странна теза, за пръв път я чувам. Не знам колко от гейовете са християни, но едва ли са повече от църковните служители - гейове. Няма да цитирам случаи от вестниците и телевизиите, всеки ги е срещал. Проблемът е, че на практика църквата сама причинява това нещо, като затваря отделно мъжете, за да не се изкушавали от жени - ами естествено че ще видят жената в мъжа. Той Христос им го е казал, ама кой да чуе: "Който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал" Матей 5:27-28. Няма как да преодолеят изкушението с табу или външна забрана - половата енергия си намира начин да избие. Този подход и резултатите му ми изглеждат доста по-уродливи от хомосексуализма, защото са извращение, а те си го отглеждат. Затова богословите най-добре да шестват не в София, а из манастирите...
И като минат край "Позитано" 20 да не пропуснат да се обадят на СерГей, ВигеЙнин и неговия бивш подчинен от Международен отдел, сега много приближен (?!) на премиера Азер (почти Азис). Извинявам се за подбива, но са ми дали достатъчно поводи да съм им най-малкото ядосан. Да, всеки има право на личен живот, даже и политиците. А държавниците?! Двуличието може и да е полезно за оцеляването на политика, но не говори за държавник. Държавникът дава себе си, а не е зависим от себе си, щото се крие и е манипулируем. Ако има доблест нека излезе и той на гей парада, и без това вече получи благодарствено писмо. А не да ходи да се кълчи с Елена по телевизията. (като казах Елена, нещо напоследък не съм я виждал в рекламите на кисело мляко против запек, сигурно са ги спрели предизборно... Каква ти доблест, та те капчица достойнство нямат тия хора.) Аре ходи кълчи кълки, мълчи...

Жълтото

2009-06-12T00:05:00.000-07:00

Тези дни се свързах с депутата от НДСВ Минчо Спасов - благодарение на блога, който поддържа. Прави му чест, че се занимава да пише и да отговаря на коментарите на хората, което ме навежда на мисълта, че за него демокрацията не е просто параван. В блога си дори е сложил картинка с надпис на руски, който гласи, че депутатът е слуга на народа. Отдавна следя проявите му, който не го е забелязал, нека прочете статията, която му посвети в-к "Капитал". Той е единственият в това Народно събрание, който демонстрира съвест - в действията си не изхожда нито от партийни, нито от други съображения. Всички сме чували призивите от парламентарната трибуна за "гласуване по съвест", което само по себе си е ужасно признание, че им липсва такава, но като че ли само той го прилага.
Затова и се обърнах към него с въпрос за моралното основание на г-н Сакскобурготски да иска връщане на имотите на баща си. Г-н Спасов, който е и много добър юрист, неуморно защитава правните основания за собственост на лидера си. Но моралът и правото са две различни неща, за съвестта да не говорим. Ако се отнасяше за обикновен човек, бил той и политик, сигурно нямаше да се вдигне такава олелия. В случая обаче имаше заявка за нещо много повече и тя преполагаше саможертва - както са постъпвали големите държавници в историята ни. Поклон пред Цар Борис III Обединител, който, в изпълнение на призванието си, дава не имотите - животът си дава! В историческото обръщение през 2001 г. синът му с други думи каза, че ще жертва живота си на обикновен човек в името на родината и народа си. Който затова и му гласува. Когато поискаш доверие по този начин, ставаш подвластен и на законите на съвестта, не само на правото. И после не може да се обърнеш и да искаш пак да си редови гражданин.
Не искам да омаловажавам заслугите на г-н Сакскобурготски и най-вече подписването на договора за присъединяване към ЕС по време на неговото управление. Но "по време на" не е равно на "благодарение на". Аз бих благодарил повече на цар Борис I, който жертва не само болярските родове (един вид партията и правителството си), но и сина си, за да осигури психологическа и културна съвместимост на България и Европа, приемайки християнството. Разбира се, международният авторитет и подкрепата от народа, която имаше Сакскобурготски, изиграха роля. Но откъде се взе този авторитет, той сам ли си го изгради, извоюва ли го, заслужи ли го с нещо? Или го наследи като потомък на династия и най-вече като син на баща си? Какво мисли по този въпрос г-н Сакскобурготски ще разберем като се върнем на първото нещо, с което започна да се занимава след идването си - постъпления за реабилитацията на Царя, нарочен за фашист и убит от дядовците и бащите на сегашните му коалиционни партньори, или машинации за овладяване на имотите му? И с какво продължи после - със сайт за него, или за себе си? Ето защо е олелията - просто в душата на народа си остави огромна болка от разочарование и тя няма какво да направи, освен да крещи...

Корени и цвят

2009-06-10T03:36:00.000-07:00

Повече от година работя в екипа по изграждането на първия виртуален музей на европейските корени, с триизмерни модели на предмети от колекциите на реалните музеи. Продуктът е почти готов, но искам да разкажа малко за темата, която, струва ми се, е актуална покрай евроизборите.
Идеята за подчертаването на общите европейски корени не е нова, тя датира още от епохата на Ренесеанса, когато за добро или лошо се налага гръко-римската култура като фундамент на съвременната цивилизация. Философските идеи и правните норми от онова време се превръщат в общоевропейски ценности. Съществуват обаче по-древни и по-дълбоки култури от елинската, каквато е например тракийската култура. Археологията има достатъчно сведения дори и за по-ранна развита цивилизация по нашите земи, съществувала от двете страни на р. Дунав преди не по-малко от шест-седем хиляди години! Разбира се, не бива да си представяме цивилизация в днешния смисъл на думата, но във всички случаи тогава е имало организиран и структуриран градски живот, като отделните градове са поддържали много интензивни връзки помежду си. Д-р Марко Мерлини, италиански археолог и ръководител на проекта за изграждане на виртуален музей на европейските корени, говори за "Дунавска цивилизация", която е организирана като "мрежово общество" - отделни, но свързани икономически, военно и най-вече културно градски центрове. Тази взаимосвързаност, според екипа на проекта, е добра предпоставка за съвременната европейска общност и в този смисъл търсим представяне именно на тази цивилизация.
Но какви основания имат учените да смятат, че тук е съществувала такава древна цивилизация? От двете страни на р. Дунав, която по онова време не е била разделителна граница, а по-скоро обединителна ос, са открити и продължават да се откриват огромно количество артефакти от епохата на неолита и енеолита (VI-V хилядолетие пр. Хр.). Многото сходства дават основание на археолозите да говорят за паралелни култури или дори за една обща култура. Някои от тези предмети са изключителни шедьоври на праисторическото изкуство и трудно биха могли да бъдат изработени днес. За нивото на развитие на тази цивилизация можем да съдим и по писмените знаци, оставени върху много от предметите, например върху едно съдче, открито до село Градешница, Врачанско, и върху няколко плочки от Тартария, Румъния. Учените са категорични, че това са свидетелства за писмена система, по-ранна от египетската и шумерската, доскоро считани за първата писменост. Забележителни са също и календарите, които древните хора са ползвали, като например намерения до село Слатино, Кюстендилско, слънчево-лунен календар, с маркирани 365 дни и 12 месеца. Но най-стряскащият пример за мен си остава един малък прешлен за вретено, който видях в дъното на една витрина в музея в Кюстендил. Той също е намерен до Слатино, и е на възраст около 7 хиляди години. Преставлява сплеснато кълбо, пробито по средата и със следи от въртене около остта си. От двете му страни са врязани различни знаци, в които археоастрономите разпознават съзвездия като Голямата мечка, Лебед, Скорпион и др. - така, както са изглеждали по онова време. Имах честта да разговарям за този странен предмет с неговия откривател, големият български археолог Стефан Чохаджиев. Според него прешленът, заради специфичната си форма и въртенето около остта си символизира земята, а заради съзвездията - небето, т.е. това е един модел на вселената. Шокиращото в случая е не толкова необяснимото познание на древните астрономи, колкото фактът, че съзвездията са начертани съвсем точно, но... гледани отгоре!
Тъй като не са открили останки от летяща чиния или друго средство, с което да се обясни този поглед отгоре, археолозите са били принудени да спрат до тук с интерпретациите. Аз за себе си не бих изключил възможността хората тогава да не са зяпали отдолу нагоре, както бихме направили днес, а да са имали способността да "виждат", и то в повече от три измерения. Умение, което в хилядолетията се е изгубило и днес се опитваме да компенсираме с помощта на интернет и технологиите.

Цветът на Духа на времето

2009-06-09T23:16:00.000-07:00

Гледах и двете части на филма Zeitgeist, не е за разказване, който не го е гледал, най-добре да го гледа. На мен ми хареса, накара ме да се замисля. Особено тезата за насочеността на монетарната система към печалба. Това отличава филма от стандартните теории на конспирацията, където се говори за малък кръг от хора, които дърпат конците. И тук има такъв момент, особено в първата част, но после се разглежда самата монетарна система и се вижда, че тя просто така функционира. Няма архизлодеи, макар да има няколко облагодетелстващи се за сметка на всички останали.
Има обаче някои важни пропуски. Тия хора, дето са зад завесата, имат банки, въртят парите и корпорациите в САЩ и по света, всъщност са евреи. Еврейско изобретение е и религията, против която се говори във филма - не просто юдеизма, а религията като институция, заробваща личността, ограничаваща мирогледа. Защото основните принципи на юдаизма се промъкват и в християнството "благодарение" на първоапостолите Петър (когото Христос неколкократно пъди с думите "Махни се от мен, сатана") и Павел (най-ерудирания евреин в християнството, който с ума си приема новото учение, но не и в психологията си). Тази еврейска културна следа ми се струва много важен момент ако наистина се търси решение. А Хитлер, който го слагат в същия кюп, явно е бил наясно с тия неща, щом се опитва да ги изкорени. Не че го оправдавам, защото и той не решава нищо. Просто проблемът не е расов, т.е. в гена на самите евреи, а културен, т.е. в начина на мислене. Но и този Жак Фреско от филма няма как да го реши по този начин - като нарисува как би изглеждало обществото без парите и тн. За да се сменят ценностите, да се отиде от едно на друго място, трябва гориво. В случая е необходима вътрешна енергия, а тя няма да се да се събуди просто като хората се видят на снимка от бъдещето.
Проблемът с евреите и парите според мен е нежелан страничен ефект от мисленето, и по-точно от нисшата му форма - хитростта и спекулацията. Затова не виждам как с мислене, макар и абстрактно, ще се пробие тази матрица. А в самия филм се споменава, макар и бегло, че през 2 хиляди години се сменят зодиите на планетата... Тълкува се обаче като съвпадение и следователно манипулация - Хор, Кришна, Митра, Дионис и Христос при еднакви обстоятелства идвали и си отивали. Ами ако има прераждане? И не е ли по-важното не обстоятелствата, а делото им - именно смяна на ценностите. Ама земният им път съвпадал с движението на слънцето и звездите, значи всичко е алегория и литература. Е добре, после не стигате ли до извода, че всички сме част от големият организъм, наречен Земя, и сме свързани с нея - със Слънцето и звездите не сме ли свързани?!

Зеленото

2009-06-09T06:50:00.000-07:00

Като далтонист не мога да нямам отношение към зелената тематика. Не съм еко-активист, понеже смятам, че проблемът не е във физическото замърсяване на природата и съответно не може да се реши с физическа активност. В смисъл не в гората. Не смятам, че може да се реши и в парламента, но това е друга тема. Въпреки това следя политическия живот, в това число и наскоро учредената и набираща скорост политическа партия Зелените. Интересува ме най-вече доколко зеленото за тези хора е кауза и доколко наистина искат да вникнат в проблема и да потърсят решение, а не просто да се легитимират като политически субект. Causa perduta, политиката е мръсна работа, ще кажете. Дали?
На следизборната пресконференция на партията ми направиха впечатление думите на един от нейните основатели, млад и "обещаващ писател", както го представиха колегите му. Хм, и писателите обещавали, не само политиците. Той говореше за нещо повече от опазването на природата, на което щели да обръщат внимание - "екология на духа". Хм, звучи обещаващо. Реших да се свържа с него (слава богу че има Facebook) и да го попитам какво има предвид. Питах го. Отговори ми нещо стандартно от сорта "Вътрешна чистота, вяра в себе си, но и съпричастност към другите, отстояване на идеите си, но и уважение към чуждите. Тоест - постигане на онзи фин баланс между изграден индивид и качествено общество". Вътрешна чистота казваш, звучи обещаващо. А вътрешна чистота включва ли и физическата, щото както земята е дом/екос на телата ни, така и те са дом на духа ни? Чистота на тялото, чувствата, ума? "Не съм аскет", ми каза той и приключи разговора. Де де знам, то и аз не съм аскет, но си мисля че тия неща са въпрос на концепция и на мироглед. Ако не можеш да промениш себе си, как ще промениш обществото? Люто ще се бориш срещу замърсяването от автомобилните газове, а в същото време ще пушиш като комин?! Ще защитаваш правата на животните, а ще ги използваш за храна?! Вие на кое викате зелено бе хора? На депутатските заплати ли? Нее, едва ли. Хората просто са млади и зелени, учат се...

Черно и бяло

2009-06-09T05:17:00.000-07:00

Черно и бяло, във нас се преплитат... Имаше такава песен. Проблемът е много сериозен за да се реши в песен. Черно-бяло, добро-зло, ляво-дясно, единици-нули и пр. - така, струва ми, се щрака умът ми. Както компютъра, на който пиша, е базиран на двоичния код, така и човешкият ум, чиято проекция е компютърът, е построен на базата на опозициите. Натрупванията във времето са изградили гигантския софтуер, който наричаме реалност...
Както повечето хора, ограничени в ума си, така и аз се бях залутал безнадеждно в тази матрица, в този лабиринт, пълен с полуживотни-получовеци. После, слава богу, намерих нишката, която води към светлината, и оттогава неотклонно я следвам. Очертанията наоколо взеха да изплуват от сивкавия мрак, фигурите и случките да излизат от черно-бялата гама. Пътят е дълъг, изходът, макар да се вижда, е още далече... Реших да описвам обстановката, може пък да е ориентир.